Не, няма да вярвам,
и няма да чакам.
Ако лятото ме подмине,

Сякаш бях, сякаш съм, сякаш ще...
Сякаш бях светлината в тунела,
сякаш съм слънчево утро през зимата,

Мрачно, тъмно вятърко забрули
листи все още зелени -
неродени, зад кулисите живели.

Приказка пиша спонтанно.
Трябва ми мастило от инициатива.
По росата в утро ранно,

Донася шепота познат куплет,
от стъпки без рими на случване.
Донася миден амулет,

Ти мое мъничко перце,
залутано в най-дългата си нощ,
навярно знаеш посоката на виделината,

Една галера тръгна по света,
знаеща, че вижда светлина,
с попътен вятър, без мачта,

Момента в който “съм качила“ тази снимка също е бил особено празен, не ми е оставил спомени !?!
*******************************************************
Разговорът, който се опитвате да отворите е празен.

Юни се подготвя,
дъхав, топъл и любим,
да прегърне Юли,

 
Котката е жива,  прашинката не се разпадна :).
Преродих се.

И е тихо, много тихо,
чувам как в тревата живинка щъпука,
какпчица роса по листото,

 Много внимавах  да не пропусна точния момент, трябваше да се разпръсне на хиляди парченца, свистенето от плавното им падане трябваше да отекне по всички измерения на тишината. Справих се перфектно. Мисли си слонът, доколкото това му се ...