Искам просто  да се гушна,
в мекия хастар на топлотата,
бликнала от думите - незнайна,

  Живее на поляната с червените макове и има най-нестандартното чувство за хумор! - мисли си тя. Има и една слабост, не искам и да си помисля колко е чаровен в слабостта си.
  Всички други опити да го постави в една или друга графа завър...

                                                               
Духна вятър, тя го улови и се премести на съседния покрив. Той беше по-висок, от топли керемиди, предлагаше по-добра гледка към площада. От там можеше да наблюдава шумната т...

Валя, та се продъни.
Април почука на вратата.
Донесе вазата със спомени,

Поеми си глътка въздух,
махалото се връща.
Облечи дебел кожух,

  Изпотено стъкло, вземам бордо
     рисувам алюзия на гребло.
       Гребе миг, дъх му дарява

Гори запалена неяснота,
сълзи по свещника въпрос.
Белият ми лист, с невидимо мастило,

Днес мога да летя, и куп глупости да сътворя! ... само днес ли;)?
– Вярно, можеш..., нямаш равна:), на мастило нека си стоят!
                             ***

           Мила непохватна машинка за щастие,
           неподправено дъждовните облаци бройка.
           Щипка щурост и щипка неучастие,

 
Да паднеш от луната е великолепно,
повече дори - луниколепно-превъзходно.

Облаче ми бяло,
бяло и засмяно,
ти там от високо,

Има дни в които всичко ми тежи,
на прага ми подхвърлил си трохи.
Да бе ме наругал поне,