Гладка езерна вода,
лодка от хартия плава,
в нея от лятото следа,

                       Блог.бг
Ама съм и аз седнала да питам, снабдявам се с химически молив, наплюнчвам си го и започвам да пиша по бялото листче. От просто по просто.

Разходката днес тръгна без посока,
рошаво врабче, чирик, пъпик,
капка по стъклото, пресъхнала сълза,

А искам да не чувам, да съм сляпа,
и искам да съм само светлина.
Но как да си пречупя сетивата,

Тишината докосна небосклона,
завари го притихнал, пуст,
и не от липси или от незнания,

В зелената ми чашка на болинки,
доброто ще се бие срещу злото,
прехвърчат заблудени калинки,

Приказка пиша спонтанно,
трябва ми мастило от инициатива.
По росата в утро ранно,

 
Щурче в ухото ми говори,
разказва как дъгата избледня,

 - Алоооу...
 - Да моля!
 - Грешна сесия ли е?