На  бабината Зимина пола,

слънчо днес поръси светлина.

Храстите сенките си погледнаха,

изумени ахнаха, та прегракнаха.

Няма живинка в това време,

пуши комин, къщичка дреме,

ежко спи зимен сън,

друг преборва студа навън.

На топло под  бялата пола, в земята

засято е на бъдещето житото.

И то ще дочака своята зора,

на жътвар лукав ще легне във хамбара.

     °< >°/span>