Кап-чук, кап-чук

отеква ехото на отминал звук –

забравен, запилян в прахта,

на нечие мерзавство плесента.

Спомням си, о да, кап-чук, кап-чук

и много други спомени са тук.

Но залък с тях не ще деля,

не заслужават те постеля.

Капчука звук и ми шепти,

ала е много тихо и кънти,

чета по изпотените стъкла

и пада гъста, гъста мъгла.

И тъй кап-чука си капчука,

а на прозореца ми чука,

надеждата за слънчев лъч

и  звънка ясна глъч.

    °< >°/span>