Това което ме примамва,
и така блести във мрака,
не е ли златната ми клетка,
спуснала резе пред свободата.
А златарят изковал я,
не е ли бог на тъмнината,
пропуснал да ме попита,
познавам ли правилата.
И той ли, личният ми бог,
ме учи ден след ден,
с ореола си всевластен,
да мразя и да тъпча.
Ах той нещастник заблуден,
как да проумее, че на чужда воля
аз не съм подвластна,
и от злато не се блазня.

    °< >°/span>