В  архива на времето живее маслина, столетница, сребристо-зелена, протоколира на делниците смисъла. Загубилите се в ежедневието отиват при нея, за да им припомни смисъла на съществуването им. Забраавилите, че са живи, наминават да си наберат емоции.

  Волята на вятъра гали листенцата на маслината, и те танцуват танца на живота. Всяко листенце е една съдба, разпозналите своето листенце живеят, останалите са един общ организъм, танцуващ танца на живота по волята на вятъра.

  Маслината е мъдра, не се нуждае от смисъла на делниците, живее в хармония с вселената.

Потанцувай ми листенце,

сребристо ми волниче –

маслинени премъдрици,

вселенски делници.

6969696969696969696969696969696969696969696