Там някъде живее тя,

има рокля на цветя.

Загатната пътечка мъх,

лекокрил, неясен полъх.

Там някъде сънува тя,

 неуловила контурите на отлетя.

Плъзнала се рапанова спирала,

шум от малки нещица събрала.

Там някъде, нанякъде,

зелен стрък градината прободе.

Тя има очи да го види,

сърцето и то да се събуди...

69696969696969696969696969696969696969