Малкият ми свят, когато го подреждах,

с крайчето на окото си ме гледал -

мастилен облак с вкус потаен,

и мъничко страхлив.

Когато си говорих с теб,

когато беше онзи другия,

той беше ти пазител,

а ти, ти закусвал си с надежда.

Когато съм била изгубена в полето,

сред напъпили миражи,

тогава заваля безкрайност.

Понеже в трето измерение,

живее вълшебна, ненагледна Фея,

утрото се събуди с трепетлики в ръка.

Понеже малините са розови,

ще си направя крем-фантазия.

Понеже днес валят макови семена,

ще си направя на верандата утопия.

Когато..., когато се откажа да подреждам,

тогава..., тогава ще се роди светлината.

69696969696969696969696969696969696969