Да паднеш от луната е великолепно,
повече дори - луниколепно-превъзходно.
Светът, какъвто го видях,
той повече не съществува.
Житно зрънце с лунокоптер,
дните си разнообразява,
беля подир беля си сътворява.
Света спасява, може би!?
А той смалява се до сън -
възглавница пълна с фантазии,
лових го до последното перце.
Дари ми стих от захарен памук,
в окото на бурята себе си открих, ... дали!?
Вървях пред времето, то ме догонваше,
живях в неродени светове.
Настигна ме и ме прескочи,
при недостроените ми замъци -
едно светулче пясък ми крадеше,
до себе си не ме допусна,
прибоя основите отнесе.
По тъжните градини статуи поставях,
тук-там и някое дъждовно облаче,
а там където ти не подозираше,
четях как се усмихваше...
Знам, че се усмихваше,
така и не разбрах къде се запиля...
Този свят престана да съществува,
виждам го, понякога пътува към луната.
Де да можех да го сбъркам.
######################