Гори запалена неяснота,

сълзи по свещника въпрос.

Белият ми лист, с невидимо мастило,

очаква пламъчето топлина,

да му покаже изхода от лабиринта.

Как капка по стъкло се лута,

приплъзват се и мислите ми вчера,

дарили си незнайно утре.

На тази частица свобода,

един миг бе дарената разплата.

Във венчето от маргаритки,

вплетени са срамежливи строфи,

намерени под люляковия храст.

Откраднати да бъдат мои -

непокорни, само мои глътки!

"°°""°°""°°""°°""°°""°°""°°"