Днес мога да летя, и куп глупости да сътворя! ... само днес ли;)?

– Вярно, можеш..., нямаш равна:), на мастило нека си стоят!

                             ***

как странно опустя светът,

а добавена му беше само,

нищо и никаква подробност...

Два облака висят си в мълчаливо-сиво,

попиват влагата на дългата тъга.

Израстват и покриват хоризонта,

тъмнее над проболите лалета.

Сами са на поляната от мисли,

туширани сред  чуждата тълпа.

Венчето с маргаритки си заплетох,

за да виси на моята врата.