Изпотено стъкло, вземам бордо

     рисувам алюзия на гребло.

       Гребе миг, дъх му дарява

                    извива се по спирала.

                     Гребе дъх, пулс му дарява,

                                       ритмично го зазорява.

                                          Картинката оживява,

                            стъклото се изпотява.

                         Понякога сънувам,

                   сънувам чужди сънища дори,

             но този не е мой,

       понякога съм зряща...

– да бъде на добро!

"°°""°°""°°""°°""°°""°°""°°"