Духна вятър, тя го улови и се премести на съседния покрив. Той беше по-висок, от топли керемиди, предлагаше по-добра гледка към площада. От там можеше да наблюдава шумната тълпа, заета с трудоемката задача, да не се оплита във въженцата, висящи, на някои от ръцете и краката, на други от нослето. Тя си беше най-обикновена прашинка, не се различаваше от тълпата, просто имаше алергия към синтетиката на въжета. Това поне и се струва подходящо обяснение за патилата и. Да, вятърът много лесно издухваше прашинките без въженца, нямащи си кукловод да ги направлява. Имаше обаче свободата си.

Следват много бели полета, те разбира се, могат да бъдат изфантазирани. Белите полета обаче имат гадното свойство да си остават бели полета, напук на фантазията. Та затова, тя сега е в принудителен зимен сън, за да не разбърква реалитета на белотата.

ььььььььььььььььььььььььььььььььььь        %%%%%%%%%%%%%%%%%%%