Няма нужда от думи...,

- само не спирай  да говориш...!

че вулкан ще разбудиш,

от недоизречени истини,

от прокудени сънища,

от откраднати мигове,

от слънчево Утре...

Пролетта пред мен цъфти,

а аз я дебна за злини,

скрити в някой розов цвят

или под люляковия храст.

Птиче мило, тъй красиво,

хранилката напълнила съм с чудеса.

Ела, вземи, над света пръсни,

на хората очите отвори!

ььььььььььььььььььььььььььььььььььь