Там, някъде в необозримото,

зад пъстрото  стъкло,

тече водата на необходимото,

в мълчаливо облекло.

Да, някъде  там, липсата

палитра е от цветове,

невидима в росата,

история от блянове.

Някъде съм в капнала сълза,

попила тишината на забравата,

наклонена от вятъра бреза,

листо отронено на поляната.

                  ***

Следа остави,

и пътя си пое надолу.   

Мокра по рождение,

по-топла в края

отколкото в  началото.  

§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§