Видяхте ли? - градушка падна.

Объркани, кристали ледени,

изсипани от облак над земята жадна,

за справедливост,

глътка въздух,

лъч надежда!

Днес вярвам в чудеса,

да се усмихна, толкова е лесно.

Днес съм на вятъра сестра,

щастие съм безгласно.

А утре, утре ще си посадя,

лалета розови на двора.

Със стена от обич ще го обградя,

ще ги поливам със походка бодра,

че днес сред студенината на сумрака,

проникна слънчев лъч, и ще пришие,

крила от вяра на калинка малка.

Да среща всяка буря с цветностишие!

∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞