Джугла, гъста, гореща, труднопроходима. Върви през нея едно Бонобо. Денят е най-обикновен, лежерно замъглен.
Гора, мрачна, усойна. Върви през нея един Трол. Денят е все още най–обикновен, с мъх приказно зелен напоен.
На границата размита на тия два, свята среща Бонобото Трола.
–Ей този вкусен плод ще ти дам, ако повториш дрън брън.
Задачата трудна не е, за едно Бонобо много подходяща е.
–Дрън брън, и плодчето вкусно изяло Бонобото без много да мисли.
Ден втори, малко по-малко обикновен, Трола на пътя на Бонобото пак се явил.
–Ей този вкусен плод ще даря ти, ако повториш дрън брън, брън дрън.
Предложението много примамливо било, задачката още по. Плодът все още вкусен.
Ден трети, необикновено обикновен, Трола най-обикновено на пътя на Бонобото се явил.
–Ей този плод ще вземеш и ще повториш дрън брън, брън дрън, бръдрърибрън.
Задачата рутинна била, плодът натрапен явил се.
Дните нижели се обикновено необукновени, Бонобото се научило да подражава на Трола. Времето стопило границата размита на техните два свята, пътят към гъстата, гореща, труднопроходима джунгла Бонобото загубило. В мрачната, усойна гора нереално било, а Тролът с плод в ръка необикновено явявал се.
Минало време, лъч слънчев, в мрачната усойна гора проникнал, Бонобото проговорило със собствени думи... и станало ЧОВЕК!

$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$