Гъделичка, ходи по извивката,

клати смугло две  антени,

и е вече на коляното,

смутена някак от видяното,

помръдна очета запотени,

непонятно буболечката.

Сниши се, капна тихо,

прогледнала бе преди ден и два.

Крила разпери в меко ехо,

една единствена мълва.

Залезът изплува зад скалата,

очите си покри, въпрос написа.

По мъха от севера донесен,

отговорът скри се зад луната.

∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞

По черта, за всеки въпрос получаваше стената,

готова е да рухне пред детектора на лъжата.

∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞