Когато ходя по ръба,

едната ми ръка докосва вчера,

а другата усеща  утрото,

тогава избора ме подминава.

Когато бях готова,

от Не Нея да избягам,

тогава станах Нея -

Господарката на съдбата.

Залеза безмълвно ме покри,

с безкрайното си наметало,

и се смалих до наблюдател

на играта на избраните.