Бучица кафява захар съм,

във чаша топло мляко съм.

Бавно, бавно се разтапям,

на дъното се потапям.

А мляковъртежа ме довършва,

кафявото привършва.

Сега сме топъл меланж,

лъжичка, чашка и анж.

Така дарена на небитието,

безсилна в усилието,

порцелана ми е дом,

а топенето прийом.

ьььььььььььььььььььььььььььььььььь