И е тихо, много тихо,

чувам как в тревата живинка щъпука,

какпчица роса по листото,

плахо как се спуска,

а по влажната пътечка -

въпросителна и буболечка.

Мокри са и веч крачката,

недоверчиво натежават и крилата,

и полита към капана,

изтъкан от тъмнината.

А ръката ми държеше,

не и достигна вещината.

И не мога да я гледам,

претопена от небитието.

∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞