Една галера тръгна по света,

знаеща, че вижда светлина,

с попътен вятър, без мачта,

залутана между злина и виделина...

...без посока, просто тръгна,

на ледения вятър бе любимка,

окото на бурята изтръгна -

паралелно вметната отломка.

Как само се усмихваше света,

докосна протегната ръка,

леко се издигна над земята,

ала недостигна вярата в човека.

Галерата пътува между бреговете,

раздава вяра в светлината,

самата тя приятелка на ветровете,

сама с ръка на вратата.

ььььььььььььььььььььььььььььььььььььььь

Най трудно се прави това, за което нямаме желание, било то отговор, мълчание, превод...