Ти мое мъничко перце,

залутано в най-дългата си нощ,

навярно знаеш посоката на виделината,

навярно виждаш каквото аз проспивам,

навярно чуваш когато аз блуждая,

разбираш навярно света около теб.

Аз, мое мъничко перце,

съм в нещото на нищото,

докато вървях, земята се изниза изпод краката ми,

докато говорех, думите изгубваха смисъла си,

докато сънувах, цветовете избледняваха,

дъжд вали, докато вярвам слънчо, че се смее.

%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%%