Подредих, наредих,

сама си повярвах,

преметох, почистих,

де що имаше воля.

Зад стената останаха,

вик на камбана,

превързана рана,

насинена до бяло мембрана.

Света беше нов,

и толкова хубав,

днес е разруха без зов,

без смисъл и бъдеще.

    °<