Денят ме срещна със въпрос,

един от многото - без улики -

невероятност казва си, и фарс!?!

– Сега ли да му кажа, че е сляп,

или да почакам няколко години?

Не дишах и не мигах, не помага.

На границата на реалното,

смисълът съм на живота,

примесен с абсурда на непостижимото.

Че как иначе :), никак не е лесно,

да видиш образ реален, не холограма

пред стена от лъжи и престъпност.

∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞