Постинг
20.10.2015 12:18 -
Охра
На утринното ми прозорче, едно,
тъй необикновено листенце в охра,
от любопитство полепнало навярно,
опива се да ми говори през отвора,
между двата паралела на живота.
Шепти, шепти, гримаси прави,
по устните му се чете тревога,
звук не пропускат заскрежените треви,
денят не чака, бяга, бяга,
листенцето полита към паважа.
Там то намери своя рай,
завчера едно танцувало листо в оранж,
разбираше какво говори малкия герой,
подухна хладен северен типаж,
оформи в рима фантазии от скреж.
∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.