Постинг
29.10.2015 17:10 -
Осколки
Няколко чаши на прах,
навярно пода бе вироглав.
Няколко розови щриха,
навярно тапета бе скука.
Чашите бяха кристални,
крахът им звънки осколки.
Виното сухо и ароматно,
стаята въздъхна красиво.
От масата нямо ги гледа,
писмото в бутилката блян,
океан голям не намери,
за пътя си без начало и край.
∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.