Внезапно застудя,

дойде безшумно, в гръб,

трябваше  да се събудя,

едно палто виси за черни дни, без ръб,

с подплата от магия, сега ще бдя,

няма да заспивам, ще постоя до онзи дъб.

Клепналите му уши,

не е трябвало да ги докосваш,

погледнати отблизо стават лоши,

хайде опитай да липсваш!

Сервиза с новите чаши,         

нарисувай му дъга, без да заспиваш!

Стотици мънички игли по паралела,

докосват, не пронизват,

заедно са острието на стрела,

въжето на мисълта прегризват,

някога ще е някъде треперела,

листенце по листенце на студа нанизват.

    °<