Цяло лято се стреми,

повдигна се на пръсти дори,

високо небето се оказа,

леко корени премаза,

oстанаха му няколко листа,

проточи за последно снага,

попари го сутрешна слана,

дървото срещна есента.

На син фон гордо извиси,

стресираните си клонаци,

зачака плахо пролетта,

с нея на скорците песента.