Смятах, че е честно, цвете прекърших,
до него друго едно зарида, покоси се.
Грешка елементарна извърших,
буря по синьото на вълната развихри се.
Цветето чувства стаи,
вдигна глава, напред продължи.
До него другото се сниши,
вдигна платна, отплата да дири реши.
На ревнива самка в образа влезе,
вятъра призова, морето разпени.
Цветето колко е щастливо да знае,
че приятелство мъжко за него дерзае Под цъфнала вишня седя си, компот от думички ще си правя, буквички в бурканчета бера си, в розово да ги кодирам нравя. Само аз да зная искам, нъц що в бурканчето се мъдри, тръц туй е моя си компот, фръц ще го деля с когото си искам, мръц. Компотчето вишнево подслон ми е, от мераци хорски то ме брани, в розовия си код ме крие, нека сега някой трол да ме открие.
От зарана подранила,
слънчеви лъчи си наредила.
Росата погали и днес
с неподправен финес.
Невидима, многолика...
Кажи ми мила чаровнице
-прилива ли те мотивира
или отлива те нервира?
Знаеш ли сияйна,
ти си искрата изначална.
Пътя начерта, пръчицата вълшебна
неволно изпусна.
Ще дойде ден, да те боготворя
или с дума лоша да се отблагодаря.
Усърдието твое непонятно,
щампира настоение лятно.
Поле от незабравки
за теб и много усмивки.
Под крилото твое е вълшебно,
и толкова нереално.
