Днес всичко е наопаки.

В двора мъничко снежец,

а по него от зарана,

ходи сврака дългокрака,

рови, чопли, нещо мрънка,

чуди се какво ли дрънка.

Гледа жълтеят се листа,

а над тях една сълза,

пърха малка пеперуда,

две усмихнати лица,

сред златиста тишина.

На обратната страна,

гладна ляга си нощта,

без постеля и другар,

без коматец, без комин,

цигара плаче без дим.

И отново е уютно,

залезът обгръща с топлина,

премръзнала посока и ръка,

сега искам да съм жълтото листо,

а нека си е опак света.

    °/span>