На тихо кадифе, няколко зърна кафе.

Аз имам мелничка от вятър.

Къде изчезнаха стените?

А подът, той пътува към луната.

Фрапе да бъде, бяло, с много мляко!

Една снежинка за разкош,

На порцелановата чашка!

Абаносово квадратче захар,

Бъркалката загадъчна до крясък.

Леко, немирно отлита ефира,

И сме само аз и кофеина.

За желираните светове,

Отделете деликатно сетивата!

    °/span>