Блещука  в синьо тъмнината,

преглъща болката несподелена,

страха от паралелната реалност.

Изнервено простена клон,

маймуните му  повече от вчера,

Силует и дъх, въпрос и гняв,

клетката е приказка от вчера,

новата от утре ще е в сила.

И съм силна, и съм слаба, и съм жива,

а утрото, то бе прекрасно.

    °/span>