Тихо, тихо, много тихо,

има стъпки по снега.

Шум и глъчка, гръмко ехо,

липсват врабчови крачка.

Тук и там парченца смях,

между тях скрипти студът.

Снежинки бели не видях,

Снежко пред прозореца без дъх.

Снежко много се ядосва,

на една свадлива сврака.

На перваза тя все идва,

и краде, краде зрънца...

Морковче оранжево за нос,

черни въгленчета за палтото.

Да не мръзне гол и бос,

слънчо ще му щипне вратлето.

    °/span>