Имам си чашка - порцеланова, крехка,

с елегантна извивка и дива окраска.

Две бучици захар, бисквитка в чинийка,

ароматна спирала от парата бяла.

Наглед нежна, отвътре нова вселена,

черен чай с мляко, помахай моряко!

Лъжичка измислица, лебед не птица,

плува ми в чашката, подпира стената.

Изпусна ли чашката, ще ме премаже тълпата,

изпия ли чая, очаква я края.

Ще я оставя на кея, да я отнесе прибоя,

да срещне покоя, на морето безкрая.

                       ***

Да се намери в небивали времена,

да разкаже, че сме били на света,

в страната крехка на порцелана.

Политам безтегловна в небесата,
вързана с връвчица за океана :)

ььььььььььььььььььььььььььььььььььььььььььь