На перфектната улица,

пробойна на кулите,

двете, онези с мокри лица, ...

с навятия пясък по скулите.

На мислите тайното,

по утрото смешно залепнали, ...

на стъпките ехото,  

вчера, завчера заглъхнали, ...

от бялото облаче,

падат ли падат перца.

Кулата, втората рече, ...

да, имаше чувал и зрънца.

Ще падне, пада нощта,

гъделичка вече деня

с керемида от кулата.

Не, какво ли е то да скучая?

    °/span>