Една мълва минава през града.

Дочух я мисля, ти пък я разбра,

той я чул по странен начин,

а тя сънувала преди да съмне,

то било на осмото небе,

ние бяхме във възторг,

вие  под ветровит заслон,

те, те закусваха илюзии/

Сега таз чудноватичка мълва,

си има хиляди лица,

по едно за всеки в сляпото градче.

Една мълва премина през града.

****************************