Ах как съм натресена,

на света поднесена,

на розова възглавничка,

разсеяна тайничка.

Без мен ще се гине,

утрото ще се спомине,

денят накъде е тръгнал ще забрави,

павето от ъгъла ще се задави?

И как съм могъща,

недей се обръща,

не ме забелязвай,

сляпа си, прощавай!

Сега аз нареждам,

животи подреждам,

прекрасно елементарна,

буква всевластна.