Първите кокичета,

непокорни са ми момичета.

В този освирепял свят

те еднички са ми със цвят.

Нямат очи, но виждат с душа,

и нямат лица, но каква красота.

Градината се усмихна,

вятърът дори притихна.

Тишината наоколо ги гневеше,

мисълта им високо летеше.

Разпъпиха се днес сутринта,

заедно ще чакаме пролетта.

    °/span>