Погали с поглед очертанията на нощта,

остана дълго, цяла вечност,

на топлата скала.

Прилива донася раковини,

отлива оставя ги без дъх.

Там няма нищо, само мисъл,

аромати, тишина и тъмнина.

Писък на птица навярно,

плясък на вълна, мъгла.

И е тясно, много глухо,

за нейните крила.

Тръгна, завърна мисълта,

при реалната лъжа.

***************************