Скалата с ранимо сърце,

ужасно много се страхуваше.

А зимата с протегнати ръце,

за пореден път с нас се прощаваше.

Навън е бяло, отново бяло,

красив декор за първите лъчи.

Кокичето на двора се е свило,

в дворец от ледени кристали.

Зимата нахалства,

ах как продължава да вали,

денят се задъхва,

една приказка ни дели.

***************************