И пак е ден, и има тен,

бронзова брадичка, кафява петичка.

Облаче тича пред мен,

а аз си правя торбичка.

Събирам декори, разни балони,

за да има и утре нов ден.

Торбичката мрънка, леко ме гони,

иска да мисли, поне в миг единствен.

Денят преминава, нехае,

мотка се някакъв стрес,

без грам идея ухае, витае...

а утре ще бъде клонорано днес.

чччччччччччччччччччччччччччч