По поляните в началото, средата и края на света всички тревички растяха абсолютно еднакви. Така имаха равен старт в небивалицата наречена живот. Равният старт задоволяваше ексцентричната потребност за власт на някого, да го наречем Пльоки. Ама че пльокско, нали? Пльоки не знаеше какво е да живееш, той властваше над тревичките. Различните на поляната много го объркваха, създаваха хаос и всякакви неразбории, а той нямаше време много да мисли, беше заграбил всички знания на света и ги експлоатираше. За негово удобство всички тревички трябваше да изглеждат еднакво, да мислят еднакво и да говорят еднакво. “Мисля“ е твърде абстрактно понятие в свят от еднаквости, но да не издребнявам, за да повториш едно изречение все пак трябва да си помислиш, че искаш да го направиш, определено е вид мисловно занимание. Да си почешеш носа (примерно), в точно определен момент, а не когато те сърби също изисква известна нагънатост на един орган.

 За това как изглежда Пльоки може много да се спекулира, фантазира и дори преекспонира :), дали погълнат от властването има време да изглежда на нещо е също добър въпрос. Според едни тревички той е извънземен, нещо като чудовище, за други е кукловод с най-дългите пръсти на света, не е изключено да се пльоква като един истински Пльоки там където най-малко го очакваш, за тези без въображение просто господ. Така ако се прочета повторно, някак си силно съм дискриминирала силния пол, Пльоки съвсем спокойно може да си е жена. Едно е сигурно - всички тревички го ненавиждаха, и всички толкова зле се справяха с ненавистта си към него, че я прехвърляха към себеподобните си. Малките изключения биваха жестоко преследвани, ако се наложи и унищожавани, нищо не бива да застрашава властта на Пльоки.

 На една от поляните в началото, средата или края на света, живее една много дива тревичка, м"да Пльоки определено има проблем.

 Тревичките живееха една до друга, но не и една с друга, навеждаха се заедно пред вятъра, но не се познаваха, бояха се от Пльоки, не се социализираха, и той беше доволен. Най-лесни за управление бяха финансово зависимите тревички, останалите трябваше да направи нещастни. Много страдалческо ми се получи, всъщност всички бяха понесени от вихъра на живота си, не се сещаха да се замислят дали са щастливи, нещастни, имат ли собствени мисли и желания. Не изглеждаше да липсва нещо на поляната, може да се каже, че моделът на подобно съществуване е успешен или поне материално задоволен до ниво покриване на високия стандарт на Пльокчо.

°< >°°/span>

 Методите на Пльоки

 Пльоки беше голяма гадина, и казвам голяма защото липсват думички с които да го опиша. Тревичките по поляната фотосинтезираха без много шум, през останалото време “изпълняваха“ желанията на Пльоки. Преди около седмица на вратата на дивата тревичка се почука.

- Добър ден, тук трябва да живее г-н Добряк, нося документ за него.

“Документа“ прилежно опакован в плик, надписан от ..... ....... (да не взема да навредя на някого без да искам)  живеещ на Езерен път №12. Пльоки е достатъчно  елементарен да смята и останалите за такива, дивата тревичка много се развесели от вниманието отделено на нейната невзрачна особа.
Сега очаква следващия му ход.
                               *** 
 Миналия четвъртък Пльоки дойде за душата на дивата тревичка, отдавна я тормозеше по всевъзможни начини, беше  уверен в успеха си, той винаги е много уверен, и много самоуверено се провали още веднъж. Появи се в образа на приятна двойка, мъж и жена, натоварени с хуманитарна мисия (най общо казано). След всички житейски уроци, пръсти на съдбата и прочие, тя най-накрая трябваше да се е вразумила достатъчно за да започне да му служи. Както съм споменавала Пльоки няма особено голям обем на черепната кухина. Притежаването на информация и знания не те прави умен. Неговата цел е власт,  всички средства оправдават целта му.
                                *** 
    
°< >°°/span>