Пролет в погледа ми цъфна,

денят напъваше да ме събори,

сянка от стрела премина,

сънят ми сякаш ще се повтори.

Затворила съм си очите,

не виждам и не чувам,

по тротоара на мислите,

зрънца спокойствие купувам.

И няма ден и няма нощ,

цъфти града тревожно зъл,

намятам  мъничко разкош,

другар си имам бърза мисъл.

Пролетта разлиства всяко клонче,

покълва новият ми ден,

времето подава някакво бонбонче,

навярно кисело заради мен.

ччччччччччччччччччччччччччччч