Щурче в ухото ми говори,

разказва как дъгата избледня,

не искам да го слушам и блуждая,

лятото съм скътала в корали.

А после се изгубих ненамерена,

а знаех, че никой не ме търси,

гледах да няма много облаци,

една лъжа по-малко, повече истина.

Днес не мога да вярвам,

цветя цъфтят отново,

из въздуха старото ново,

не искам и да сънувам.

***********************************