И всичко избледня,

небето, улицата,

дори немирната беля

и пролуката през оградата.

Светът тежи от мисли,

преплитат се странни времена,

нощта мълчи, денят вали,

а преди го носех на рамена.

И ако утре затрещи,

то значи съм  му изпуснала края.

Не, няма случайни срещи,

тази не е трябвало да я гадая.

аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа