Просто ми е криво или тъжно,

нека ме погълне тишината,

да ме пренесе при шепота на листата,

смълчани тихо, дъждовно.

Ще се прелея по зеленото на мъха,

наблюдавайки пътя в далечината,

криволичейки по оранжа на есента,

ще чуя шепота на дъха.