Играя си на криеница, просто съм бродяга,

случва се забравям, че ме има.

Когато се открия, то е нечия заслуга,

тишината се превръща в дума.

 

Тогава притихвам щастливо

на нечие рамо, сгушвам се смело.

Надбягвам се с времето стремглаво,

знам че безвремието ме е приело.

                                                                

Това е сладурско.

си е сладурска.

вярно е голям образ.

И най-вече държи цвете, много невинно изглежда :)

какъв образ щеше да е ако не изглеждаше невинно.