Подредените мисли,

разпиля без остатък.

вътър злокобен.

Една ми остави,

скрита без време,

в тишина и безвремие.

Поплаках си мъничко,

седнах, започнах

отново да ги подреждам.

Подреждам, подреждам,

глава не свеждам,

нареждам  нови чудатости.

Пожелавам си само светлина,

по пътя на сънливито облаче.